КАКЪВ СИ -  вярващ или невярващ ? Религиозен или атеист ?

- Имаш мозъче.

- Мо’ъче ли? А то може ли да гово’и?

- Не, не може да говори. Може само да мисли.

- Да миси ли? А може ли да д’аска?

- Не, не може да драска.

- А хапе ли?

- Не, не хапе. Понякога хапе.

- Оу, ухапа ме. Виж мамо, ухапа ми ‘ъчичката. Мого ме боли. А ти какво имаш в г’авата?

- И аз имам мозъче.

- Чакай да видя. Оу, и твоето мо’ъче ме ухапа.

Пролуката на Времето

След стотина крачки по стръмното на калдъръма заставаш пред къщата на Мария и Георги.

Влез!

Не… Не е бутафорна. Просто скала си е. Скала в сърцето на къщата. Скала има и вътре в църквата на селото. Камъкът е събрал всичко в себе си, за да го роди наново – от теб до листото, заплувало във вятъра.

И проглеждаш…, ако имаш късмет и ако майка ти и баща ти не са си губили времето през първите ти седем години. Разбираш, че лъжицата е не само да те нахрани, а и да те зарадва.

Че дървото е не само за огрев.

И не се стряскай от косия поглед на Рада. И тя си има задължения.

И, че това не е застинала змия…

И, че щъркът не носи само децата, а и показва на Вятъра накъде да духа.

И, че всеки сам заплита плетката на Живота Си.

Че Всичко извървява Пътя Си и после го окачват, за да разказва що е видяло и патило…, ако има кой да го чуе и разбере.

Че чановете и кочаните са тук, само овцете са мръднали някъде за малко.

Че Юнакът е изпил млякото и е хукнал към отсрещната поляна.

Че и Огнището има нужда от Слънце.

Че и кривото Дърво влиза в работа.

А Реката си тече ли, тече…

Само дето от време на време нещо се сърди. Та, когато си тръгнеш от

ще бъдеш пак Ти, но Ти и малко… отгоре! Иди в Ковачевица!

Не ща и да знам.

Да, има много предмети. Много, които не употребявам.

Когато електричеството спре през лятото се втурвам към терасата, за да запомня пламъкът на запалената свещ в пълния мрак.

Когато електричеството спре през зимата си мисля как ще гушна Кремена, за да не й е студено.

Дистанционни за включване на телевизорите нямам. Кремена ги изгриза отдавна, а с нови не съм се снабдила, защото толкова рядко включвам телевизора, че не са ми необходими.

В микровълновата не си правя сандвичи. Изобщо не си правя сандвичи, но това не е по темата.

Компютъра не го изключвам, така че…

Заяждам се, защото проклетията ми не се захранва с електричество.

Не ми харесва филма… Взимам дистанционното и превключвам на друг канал…

По никое време огладнявам… Включвам микровълновата фурна, за да си направя сандвич…

Включвам компютъра…

Включвам климатика…

Включвам…

Включвам…

Включвам…

Едва ли си даваме сметка по колко пъти в денонощието посягаме към нещо, за да го „включим“. И почти е сигурно, че нямаме никаква представа как това „нещо“ действа. Е да…, нещо мъгляво ни се върти в главата…, но точно как действат предметите, с които сме заобиколени в нашето всекидневие не знаем. И неусетно сме се увъртолили с предмети, които действат под наша команда…

Ако сте в България сигурно е, че сте оставали изненадани в тъмнината, когато угасне електричеството и как изведнъж се усещате с вързани ръце.

Накъде в тъмното без десетките бутони и копчета ?

Обградили сме се с десетки помощници, без да осъзнаем как те са ни отдалечили от Живия Живот.

Та те питам : Какво ще направиш, ако в миг ти отнемат всички помощници-предмети, с които си се барикадирал?

Ето го и първото изречение … и за да е в крак с традицията… то не е мое… Някак по-лесно е да излезеш на поляната скрит зад някоя чужда думица… Ей, тъй … за кураж!

Питаш ме, за какво е тук „Куража“… Знам ли… Мъглата на белия лист/ екран така ме омотава, че трябва да премигна два три пъти, докато се сетя как се казвам.

А изречението е от книгата „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу… Препоръчвам я на всеки, който е готов да тръгне с автора след неговите мисли без иронично да се усмихне след първата страница: „Той ще ми каже на мен!“ Царе сме да свием недоверчиво устни още след първите думи на някой, който иска просто да ни разкаже нещичко, и нагличко да продължим покровителствено: „Виж сега… аз ще ти обясня как стоят нещата!“… без да ни мине през главата, че никое от тези „неща“ не стои, а се е втурнало нанякъде си и не спира, но… това е съвсем друга тема…

Случвало ли ти се е някой ти говори, а в същото време в главата ти се нижат някакви твои думи уж като отговор на чутото…, но ако ги изговориш с изненада ще се чуеш, че изричаш някакви врели-некипели, които нямат никаква връзка с думите на човека пред теб…

И Другият, ако внимава в теб… (когато е искрен, човек много внимателно следи този, на когото говори), та…, ако внимава в теб, сиреч, ако е искрен, много скоро ще забележи блуждаещия ти поглед, ще замълчи внезапно или ще ти каже, че бърза и друг път ще ти доразкаже започнатото…

Питам те: Умеем ли да слушаме? Или когато млъкнем, продължаваме да си каканижем на ум същите тези врели-некипели…?

Всеки ще отрече и много убедено ще каже: „Не, при мен не е така!“… Но, моля те, издебни се, когато някой ти говори, и се чуй…

Та, такива ми ти работи …

Тя: Видях, че снощи си ми казал здрасти, но вече спях  
А днес от тичане не ми остана време да кажа даже и благодаря.  
Той: ЗДРАВЕЙ!
Той: АКО СИ ТУК ОЩЕ.
Тя: Да.
Той: АМИ БЯХ НАСАМ - НАТАМ
Той: ДО Д. И ОБРАТНО.
Тя: добър вечер
Тя: за един ден ли?
Той: А ТАЗИ НОЩ БАЩА МИ ПЪТУВА С ВЛАКА ОТ Д.
Той: О НЕ
Той: ЗА ТРИ ЧЕТИРИ
Тя: за София ли?
Той: НО ТРЪГНАХ ПО-РАНО
Той: ЗА ЕДНА РЕКЛАМА МЕ ИЗВИКАХА
Той: ТА ТАКА
Тя: за къде пътува?
Той: ТИ КАК СИ
Той: ОТ Д. ЗА СОФИЯ
Той: УТРЕ СУТРИНТА ГО ПОСРЕЩАМ
Тя: аха и после къде ще го водите?
Той: И В СРЯДА, ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, ЛЕТИ ЗА БЕРЛИН
Той: ВЕЧЕ БЕШЕ В БАНЯ, КАРЛОВСКО ..ДОБРЕ ПОЗНАТА ТИ
Тя: толкова рано?
Той: АМИ ТАКА СТАНА
Тя: п.?
Той: ТЯ Е ПРИ МАМА
Тя: аха
Той: АМИ НЕЩО С РЪКАТА НЕ СЕ ПОЧУВСТВА ДОБРЕ НЯКАКВИ РЕВМАТИЧНИ БОЛКИ
Тя: не питам, нали знаеш
Той: АМА АЗ СИ КАЗВАМ БЕЗ БОЙ
Той:  
Тя:  
Той: ТИ КАК СИ ?
Тя: добре
Той: РАДВАМ СЕ
Тя: случайно Кремена заспа преди мен
Тя:  
Той: ХАХАХАХХАХАХАХАХАХАХААХАХАХАХАХАХ
Той: РАЗСМЯ МЕ
Тя: чел ли си ми глупотевините скоро?
Той: АМИ ДА
Тя: ами ли?
Тя:  
Той: ВЕЧЕ ВЪРВИШ С БОДРИ СТЪПКИ КЪМ НАПИСВАНЕТО НА ПИЕСА
Тя: към гората
Той: ХАХАХАХАХА
Тя: там ще пиша пиеси
Той: АМИ И ТАМ ЖИВЕЯТ РАЗНИ ДРУГИ ЖИВОТИНЧЕТА
Той: ГОРСКИ ПИЕСИ
Той изпраща файла "206-terry_jacks-seasons_in_the_sun.mp3" до участниците в чата.
Той: НАПРАВИХ ТОКУ ЩО ЕДНА КОМПИЛАЦИЯ ОТ СТАРИ ПЕСНИ
Той: И СИ ПОЗВОЛИХ ДА ТИ ИЗПРАТЯ ЕДНА
Тя: да, ама нямам слушалки и ще слушам утре
Той: ДОБРЕ
Той: МОГА ЦЯЛАТА ДА ТИ ИЗПРАТЯ
Той: НО ТИ СИГУРНО ТРЯБВА ДА ЛЯГАШ
Той: ТО И АЗ
Той: НО НЕ МИ СЕ СПИ
Тя: Лягай
Той: В ТАЗИ ГОРЕЩИНА
Тя: аз още не
Той: АХА
Той: ЩЕ ПИШЕШ
Той: РАЗБИРАМ
Тя: не знам, може и да пуша   , вместо да пиша
Той: АМИ НИЩО НЕ ТИ ПРЕЧИ ДА ГИ ПРИЕМАШ ПЕСНИТЕ И ПАК ДА СИ ПИШЕШ
Той: СТАВА ЛИ
Той: ИЛИ ДРУГ ПЪТ
Тя: ти все пак от някаква солидарност към сестрата творец  
няма ли да приемеш линк към другия блог?
Той: РАЗБИРА СЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
Тя: Приемам песни всякакви
Той: А ТИ ЩЕ ПРИЕМЕШ КОМПИЛАЦИЯТА
Той: ВСЕКИ СЪС СОБСТВЕНАТА СИ ЛУДОСТ
Тя: Да, капитане
Той: СЛУШАМ, АДМИРАЛЕ
Тя: Сега започвам да я разбирам аз лудостта
Той изпраща файла "105-the_everly_brothers-all_i_have_to_do_is_dream.mp3" до участниците в чата.
Той: НАЛИ
Той: ЗНАЧИ СИ МЕ РАЗБРАЛА И МЕН
Той: ВЪПРЕКИ, ЧЕ ТОВА СИ ГО СТОРИЛА МНОГО ОТДАВНА...СПОРЕД МЕН
Тя: категорично да!
Той изпраща файла "107-perry_como-magic_moments.mp3" до участниците в чата.
Той изпраща файла "112-the_union_gap-young_girl_(feat._gary_pucket).mp3" до участниците в чата.
Той: ОТВОРИ СИ ЕДНА ПАПКА ..НЯКОГА
Той: И ТЕ САМИ ЩЕ СЕ ПОДРЕДЯТ ПО НОМЕРАТА
Тя: Прав си за разбирането, но не е същото  
Той изпраща файла "113-the_archies-sugar_sugar.mp3" до участниците в чата.
Той: ТАКА ДЕ
Той: ЩОТО НЯКАК СИ ЧУХ КАК МИ ОТГОВАРЯШ ТА ЗА ТОВА РЕШИХ ДА ТЕ ИЗПРЕВАРЯ
Тя: Сега пиша и уж ми е все едно, дали ме четат, ама не ми е  
Той: АХА АХА
Тя: Суетен лъв
Той: И ТО КАКЪВ
Той изпраща файла "115-the_love_affair-everlasting_love.mp3" до участниците в чата.
Той изпраща файла "116-edison_lighthouse-love_grows_(where_my_rosemary_goes).mp3"
до участниците в чата.
Тя: Това има ли край?
Той: МЕН
Тя: Компилацията имам предвид
Той изпраща файла "120-christie-yellow_river.mp3" до участниците в чата.
Той: ДА
Той: САМО 19
Той изпраща файла "202-dawn-tie_a_yellow_ribbon_round_the_old_oak_tree.mp3" до участниците в чата.
Той изпраща файла "204-john_denver-annies_song.mp3" до участниците в чата.
Тя: Хубаво, че не са само 59    
Той: НАЛИ
Той изпраща файла "212-tammy_wynette-stand_by_your_man.mp3" до участниците в чата.
Той изпраща файла "301-the_village_people-ymca.mp3" до участниците в чата.
Тя: Зави ми се свят
Той изпраща файла "302-tina_charles-i_love_to_love.mp3" до участниците в чата.
Той: ОЩЕ МЪНЕЧКО
Той: АМА УТРЕ ЩЕ СИ СЛУШАШ С КЕФ ...НАДЯВАМ СЕ
Той: И ПОСЛЕ ЛИНКА
Той: КАТО СВЪРШАТ ПЕСНИТЕ ИМАМ ПРЕДВИД
Той: ЕХО
Той: ДА НЕ ПРИПАДНА
Той изпраща файла "312-billy_ocean-when_the_going_gets_tough_(the_tough_get_going).mp3"
до участниците в чата.
Той изпраща файла "313-men_at_work-down_under.mp3" до участниците в чата.
Тя: ще ти се  
Той: НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
Той: АЗ БЯХ ПОЗАДРЯМАЛ ...АМА СЕ ОКОКОРИХ
Той изпраща файла "407-rick_astley-never_gonna_give_you_up.mp3" до участниците в чата.
Тя: сигурен ли си, че са 19? (rofl)
Той: ДААААААААА
Той: ВЪПРЕКИ, ЧЕ ТИ СЕ ВИЖДАТ 199
Той изпраща файла "410-fairground_attraction-perfect.mp3" до участниците в чата.
Тя: определено
Той изпраща файла "505-backstreet_boys-i_want_it_that_way.mp3" до участниците в чата.
Той изпраща файла "514-a1-take_on_me.mp3" до участниците в чата.
Той: АЙДЕ ГОТОВООООО
Той: ДАВАЙ ЛИНКА !!!!!
Той: ЧЕСТИТО
Той: ЛИНКААААААААААА
Тя: Това е линк към блога, аз съм си пак astilar
Той: АХА
Той: ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА СЕ ОРИЕНТИРАМ
Тя: ама в другите съм коментирала  
Той: УУУУУУУФ
Той: ДОБРЕ
Той: СЕГА ТВОИТЕ ПЪРВО
Тя: няма уф, ами кажи кога ще седнем, за да направим твоя блог
Той: СЕГА СЛЕДВАТ МОИТЕ ТЪПИ ВЪПРОСИ
Той: КАК ДА ПРОЧЕТА ЦЕЛИЯ ПОСТ
Тя: няма тъпи въпроси!
Той: ОТИВАМ В ТОЧКИТЕ , НО НЕ СА АКТИВНИ
Тя: кликни върху многоточието
Тя: ъ?
Тя: върху заглавието
Той: СОРРИ
Той: НЕ Е АКТИВНО
Той: АААААААААААА ДА
Тя: тук съм, ако има още въпроси  
Той: ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
Тя: какво е?
Той: СПЕЦИАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА
Тя: ?
Той: Във всяка тъмнина има поне една светеща точица.
Тя: мерси  
Тя: не, че много ме разбраха, ама аз ще продължавам да им досаждам  
Той: САМИЯТ ФАКТ, ЧЕ ТОЛКОВА МНОГО КОМЕНТАРИ СЛЕДВАТ , ТРЯБВА ДА ТИ ГОВОРИ,
КАК СИ СЕ ПРИДВИЖИЛА ПО СПИРАЛАТА НАГОРЕ
Тя: 12 не са много
Той: АМИ ....ВСЕ ЕДИН РАЗБИРА В ТЪМНИНАТА
Той: ПО-РАНО БЯХА МНОГО ПО-МАЛКО
Тя: прав си
Той: АХ, ТИИИ....НЕДОВОЛНИЦА
Той: ТО ..ЧОВЕШКОТО ОКО
Той: НАЛИ ЗНАЕШ
Тя: е ненаситно
Тя: знам
Той: КУПИ ЛИ СИ ОНАЯ КНИЖКА ?
Тя: нееееееееееееееее
Тя: знаех си, че ще ме попиташ
Той: "ПОДСЪЗНАНИЕТО МОЖЕ ВСИЧКО"
Той: ДОБРЕ ДЕ
Тя: знаех си
Той: ВСЕ НЯКОГА ЩЕ Я КУПИШ
Той: АКО Я НЯМА ТАМ
Той: ЩЕ ТИ Я ИЗПРАТЯ
Тя: записала съм си и всеки ден виждам бележката
Той: ДОБРЕ
Той: ЕДИН ДЕН НЕ Я ВИЖДАЙ И ЩЕ СЕ СЕТИШ
Тя: и ти казах, че мога да си я поръчам по интернет, ако я няма "там"
Тя:  
Той: ОК, ШЕФЕ
Той: ТОВА...ГРАФЪТ
Той: МАЙ НЕ РАЗБИРАМ КАКВО Е
Той: АМА КАРАЙ
Той: ЩЕ РАЗБЕРА
Тя: Графът е автор на един блог, който ти казах да прочетеш,
откакто ти ми казваш да прочета книжката
Тя: Ама аз питах ли те сто пъти, дали си чел Графът?
Той: ПАРДОН
Тя: Молим  
Тя: Ама, вземи го поразгледай
Тя: Интересно е
Той: ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ПАК ДА МИ КАЖЕШ КАК СТАВА
Той: СЕГА ТЕ ЧЕТА
Тя: кое ми четеш?
Тя:  
Тя: това последното е шега
Тя: чети, чети
Тя: и започни да пишеш
Той: НАДЕЖДАТА Е БЪДЕЩЕТО НА МОИТЕ ЖЕЛАНИЯ !
Той: ПОДАРЪК
Той: НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ
Тя: благодаря, но забравям подаръците. Не знам защо,
но докато не си ударя главата в стената не се сбъдва нито една мечта  
Тя: Подарък  
Той: ДОКАТО ПИШЕШ ..МНОГО ЩЕ МЕ ЗАРАДВАШ ..АКО СИ ПУСНЕШ ТЕЗИ ПЕСНИ
Той: АКО ТЕ ДРАЗНЯТ
Той: МАХАЙ ГИ ВЕДНАГА
Тя: нямам слушалки
Той: НЯКОГА
Той: НЕ СЕГА
Той: ЩЕ ТИ ПРАТЯ ЕДНИ СЛУШАЛКИ
Тя: Не е въпросът в слушалките, а в това, че трябва да чувам Кремена, ако заплаче
Той: АХАА
Тя: така - така
Той: АМИ ..КАКТО СЕ КАЗВА ..НАДАВАМ ЕДНОТО УХО
Тя: не става
Той: ДОБРЕЕЕЕЕЕ
Тя: с едното
Тя: Това е към Графът http://vascont.wordpress.com/
Той: ПРОСТИ МОЕТО НАХАЛСТВО..НО ЩЕ СЕ ОСМЕЛЯ ..НЕЩО ...ОТДАВНАШНО...

[00:23:00] Той изпраща файла "КАКВО ЛИ НЕ ПРАВИ ОТ ЧОВЕКА ПЕТЪК ВЕЧЕР 1.doc"
до участниците в чата.

Тя: Красота! Красота! Красота!
Той: ХУХЕХЕХХЕХЕХЕХЕЕ
Тя: Не можеш да си представиш колко е хубаво, тъй както не можех да си
представя и аз преди да се захвана!
Той: ОООООООООФ
Той: ВЯРВАМ ТИ
Той: ЗНАЕШ КОЛКО ТИ ВЯРВАМ
Тя: Искам да го публикувам при мен
Той: НО ...
Той: ДАВАЙ
Той: АМА ДА СИ Е ТВОЕ
Тя: не
Тя: не е мое
Той: КАКТО ПРЕЦЕНИШ
Той: НА ГЛАВА С ТЕБ НЕ СЕ ИЗЛИЗА
Тя: на Черния кон е
Той: СТАРА ПРАБЪЛГАРСКА ПОГОВОРКА
Той:  
Тя: щото с теб се излиза  
Той: ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА
Той: ДА СИ МИ ЖИВА И ЗДРАВА
Той: МНОООГО ЛЕТА
Той: И ДА ТИ ВЪРВИ МНОГО
Тя: Тъпкано да ти се връща  
Той: ДАЙ БОЖЕ !!!!!
Той: КАТО БЯХ В Д. ТРИ ЧЕТИРИ ДНИ
Тя: Разкажи ми
Той: ТАКИВА ЕДНИ МИСЛИ МЕ НАЛЕГНАХА
Той: АМА СА ..ХАОС НЯКАКЪВ
Тя:   ако не са хаос, няма да са мисли  
Той: КОГАТО СЕ ВЪРНА ТАМ ...ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО ВРЕМЕ И МЯСТО,
КЪДЕТО И КОГАТО СЕ ВГЛЕЖДАМ В НЕКРОЛОЗИТЕ
Тя: знам, казвал си ми
Той: И В ЛИЦАТА НА ДВИЖЕЩИТЕ СЕ ХОРА
Той: С НАДЕЖДАТА НЯКОЕ ЛИЦЕ ДА МИ ПРОГОВОРИ НЕЩО
Той: И ТОЯ ПЪТ ВИДЯХ ..ЕДИН ЧОВЕК...ПРИЯТЕЛ...ОТ ЛУДИТЕ ГОДИНИ ...
ОТ СЪСЕДНИЯ ТЕХНИКУМ...И Т.Н.....МЕ ГЛЕДАШЕ ОТ СНИМКАТА
Тя: аз отдавна не се вглеждам в лица
Тя: защото нямат значение
Той: АЗ САМО В Д. ГО ПРАВЯ
Той: С НАДЕЖДАТА ДА ВИДЯ ПОЗНАТА ФИЗИОНОМИЯ ПОНЕ
Той: КАКТО И ДА Е
Тя: не е както и да е
Тя: важно е
Той: НО ТОЗИ ПЪТ МНОГО СИЛНО МИ ГОВОРИХА УЛИЦИТЕ ...КЪЩИТЕ ...
Тя: не търся познати лица, защото дори и да проговорят няма какво да
ми кажат
Той: НЕ ЗНАМ...НО СТРАХОТНО СЪМ ЧУВСТВИТЕЛЕН КЪМ ВРЕМЕТО КАТО ТАКОВА
Тя: няма минало, няма бъдеще, има само настояще
Той: И ЗНАМ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ ВРЕМЕ НЯМА, АКО НЯМА КОЙ ДА ГО ИЗМЕРВА
Той: И ЗА ТОВА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА НЕ СЪЩЕСТВУВА ВРЕМЕТО..КАКТО И ПРОСТРАНСТВОТО ...
Той: ТЕ СА САМО В ГЛАВИТЕ НИ
Той: ДА
Той: ТУК-И-СЕГА
Той: НО....
Тя: знам и за но  
Той: ИЗВЕДНЪЖ СЪС СИЛАТА НА ЦУНАМИ ВЪЛНА МЕ УДАРИ ИСТИНАТА ЗА НАШАТА КРАЙНОСТ ....
Той: ДА КАЖЕМ...НА ТЕЛАТА
Той: ВСЕ ОЩЕ ..ИЛИ ..ВЕЧЕ...ВЯРВАМ НЯКАК В БЕЗКРАЙНОСТТА НА ДУШАТА
Тя: натъжил си се
Той: АМИ ...ЗНАМ ЛИ
Тя: Освен това ми се завъртя преди малко една еретична мисъл в главата
Той: КАКВА
Той: АКО НЕ Е ТАЙНА
Тя: Да направя блог колективен
Тя: ама ако се престрашиш да пишеш
Той: ХЪМ ....АМИ....ВИЖ ...
Той: НЯКАК , АКО
Тя: Видях  
Той: ХАХАХАХА
Той:  ТАКА ДЕ
Той: НЕ МИ СЕ ИСКА ДЕЖУРНО УЧАСТИЕ
Тя: Няма да прочета "Подсъзнанието може всичко",
докато ти не започнеш да пишеш в блог
Тя: Разбрахме ли се?
Той: ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
Тя: Заслужаваш собствен, спор няма
Той: ЩЕ ТИ ДАМ ДА ЧЕТЕШ ЗА ЛЕНИН И ТРОЦКИ
Той: А ДА
Тя: Обаче, ако
Той: НАЛИ
Тя: понеже
Тя: защото
Той: ХАХАХАХ
Той: АК СТАВАШЕ САМО С ТЕЗИ КРАТКИ ДУМИЧКИ
Тя: 1 секунда и се връщам
Той: ТИ МЕ РАЗБИРАШ
Той: ЗАЩОТО ЧЕТЕШ МЕЖДУ ТЯХ
Той: ОК
Тя: Това е универсална заблуда
Той: КОЕ
Тя: и аз си мислех, че никой няма да разбере какви ги дрънкам
Той: НЕ ..НЕ ТОВА ИМАХ РЕДВИД
Той: НЕ СЕ МИСЛЯ ЗА НЕРАЗБИРАЕМ
Тя: а какво?
Той: ПРОСТО СИ ПРЕДСТАВИХ
Тя: че
Той: С МЕЖДУМЕТИЯ СИ ПИША
Той: И МЕ РАЗБИРАТ
Тя: да
Той: ПОВЕЧЕ ОТ КОЛКОТО АЗ СЕ РАЗБИРАМ
Той: КАКТО СТАВА ОБИКНОВЕННО
Тя: и какво от това
Тя: не е страшно
Той: ДА ..ПРЕДПОЛАГАМ
Той: ВЪПРЕКИ, ЧЕ ..ОТ ДАЛЕЧЕ УСЕЩАМ В КАКВО МЕ ВЪВЛИЧАШ
Тя: А като казах колективен блог, имах предвид ти и аз
Той: ХАХАХАХАХАХАХАХ
Той: ЕЙ НА ТОВА МУ ВИКАМ АЗ КОЛЕКТИВ
Той: ПУСНАЛ СЪМ СИ ТАЯ КОМПИЛАЦИЯ НА ПОВТОРЕНИЕ
Той: ЗНАЕШ КАК СТАВА В УИНАМП-А, НАЛИ
Тя: аз си я разпилях по десктопа и утре ще си я събирам
Той: НЕ ЗАБРАВЯЙ, ЧЕ ДУМИТЕ ИМАТ МАГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ
Той: И СИЛА
Той: И СА МАТЕРИАЛНИ
Той: КАКТО И ДА Е
Той: КАТО СЕ ЗНАМ
Той: ОТ СЕГА СЕ ВИЖДАМ КАК СЪМ ПОПАДНАЛ ПОД ОБЛЪЧВАНЕТО НА ТАЗИ КРАСТА
Той: ТЕ СА ВИБРАЦИЯ
Тя: Вероятно за това, откакто имам блог съм по-спокойна  
Той: ЩОМ СЪЗДАВАТ ВИБРАЦИЯ ..ТЕ ПРОМЕНЯТ ВСЕЛЕНАТА
Тя: Не ги изричам, но съм ги помислила
Тя: да
Той: А ДА НЕ ТИ КАЗВАМ, ЧЕ И МИСЛИТЕ СА МАТЕРИАЛНИ
Той: И НЕ НАПРАЗНО Е КАЗАНО В БИБЛИЯТА
Тя: заяждам се, щото се инатиш
Той: НЕ ПОЖЕЛАВАЙ
Той: НЕ СЕ ИНАТЯ
Той: ВЕЧЕ СЪМ СЕ ПРЕДАЛ
Той: НЕ РАЗБРА ЛИ
Тя: не
Той: АМЧИ НА ....РАЗБЕРИ
Той:  
Той: ОПАСНА РАБОТА СИ ТИ , ЕЙЙЙ
Тя: На мен ми харесва, защото мога да си плещя каквото си искам и
Той: ХАХАХАХАХАХА
Тя: ако някой не ме е разбрал
Той: НЕ СИ ПЛЕЩИШ КАКВОТО ИСКАШ
Тя: не е мой проблем
Той: СИГУРНО СИ ИМАШ ЦЕНЗУРА
Той: НЕ ЗНАМ
Той: НЕ РАЗБИРАМ
Той: ТА ТИ
Той: ДАВАЙ
Той: ПРАВИ ГО ТОЗИ БЛОГ
Тя: имам, да не ми е скучно
Тя: това ми е цензурата
Той: БЕЗ ДА МИЕ ЯСНО ТОЧНО ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС
Той: ХВАНИ ОТ НЯКЪДЕ ДА РАЗПЛИТАШ ЧОРАПА...
Той: ПЪК ЩЕ ВИДИМ
Тя:   Да, така ще стане
Тя: Толкоз точно го каза, че направо ме убеди, че съм на прав път
Тя: към кривото  
Той: ХАХАХАХАХАХАХАХА
Тя: Само ти можеш да довършиш изречението
Той: ОТ КЪДЕТО ТРЪГВАТ ВСИЧКИ ПОСОКИ
Тя: Така ще го нарека  
Той: ЩОМ КАЗВАШ ..ТИ СИ ЧОВЕКЪТ С ОПИТ
Тя: И този разговор с редакция ще постави началото
Той: РЕДАКЦИЯТА ОТ ТЕБ

Ние водим диалог, но само ти можеш да довършиш изречението!