„Всеки ден, във всяко отношение, положението се подобрява!“
Ето го и първото изречение … и за да е в крак с традицията… то не е мое… Някак по-лесно е да излезеш на поляната скрит зад някоя чужда думица… Ей, тъй … за кураж!
Питаш ме, за какво е тук „Куража“… Знам ли… Мъглата на белия лист/ екран така ме омотава, че трябва да премигна два три пъти, докато се сетя как се казвам.
А изречението е от книгата „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу… Препоръчвам я на всеки, който е готов да тръгне с автора след неговите мисли без иронично да се усмихне след първата страница: „Той ще ми каже на мен!“ Царе сме да свием недоверчиво устни още след първите думи на някой, който иска просто да ни разкаже нещичко, и нагличко да продължим покровителствено: „Виж сега… аз ще ти обясня как стоят нещата!“… без да ни мине през главата, че никое от тези „неща“ не стои, а се е втурнало нанякъде си и не спира, но… това е съвсем друга тема…
Случвало ли ти се е някой ти говори, а в същото време в главата ти се нижат някакви твои думи уж като отговор на чутото…, но ако ги изговориш с изненада ще се чуеш, че изричаш някакви врели-некипели, които нямат никаква връзка с думите на човека пред теб…
И Другият, ако внимава в теб… (когато е искрен, човек много внимателно следи този, на когото говори), та…, ако внимава в теб, сиреч, ако е искрен, много скоро ще забележи блуждаещия ти поглед, ще замълчи внезапно или ще ти каже, че бърза и друг път ще ти доразкаже започнатото…
Питам те: Умеем ли да слушаме? Или когато млъкнем, продължаваме да си каканижем на ум същите тези врели-некипели…?
Всеки ще отрече и много убедено ще каже: „Не, при мен не е така!“… Но, моля те, издебни се, когато някой ти говори, и се чуй…
Та, такива ми ти работи … 
