…Ако си у дома, а не навън да пазиш в шепи огънчето, взето от Благодатния Огън, ако рядко влизаш в Божията обител черквата, ако не си представяш Господ Бог като белобрад старец, ако не знаеш ни една молитва, дори Отче Наш, ако се кръстиш винаги, когато те подгони страхът пред Неизвестното, Лошото и Страшното …..
КАКЪВ СИ - вярващ или невярващ ? Религиозен или атеист ?
- Мамо, мамо, а какво имам в г’авата?
- Имаш мозъче.
- Мо’ъче ли? А то може ли да гово’и?
- Не, не може да говори. Може само да мисли.
- Да миси ли? А може ли да д’аска?
- Не, не може да драска.
- А хапе ли?
- Не, не хапе. Понякога хапе.
- Оу, ухапа ме. Виж мамо, ухапа ми ‘ъчичката. Мого ме боли. А ти какво имаш в г’авата?
- И аз имам мозъче.
- Чакай да видя. Оу, и твоето мо’ъче ме ухапа.
Когато пристигнеш в Ковачевица замълчи. Всичко край теб настойчиво те моли за това! Всички „Ох!“ и „Ах!“ са по-непотребни от ланшната шума. Замълчи и в себе си. Само отвори уши и очи. И почакай. След секунда-две щурците ще те поведат. Не се дърпай! Те си знаят работата.
Пролуката на Времето
След стотина крачки по стръмното на калдъръма заставаш пред къщата на Мария и Георги. 
Влез!
Не… Не е бутафорна. Просто скала си е. Скала в сърцето на къщата. Скала има и вътре в църквата на селото. Камъкът е събрал всичко в себе си, за да го роди наново – от теб до листото, заплувало във вятъра.
И проглеждаш…, ако имаш късмет и ако майка ти и баща ти не са си губили времето през първите ти седем години. Разбираш, че лъжицата е не само да те нахрани, а и да те зарадва.
Че дървото е не само за огрев.
И не се стряскай от косия поглед на Рада. И тя си има задължения.
И, че това не е застинала змия…
И, че щъркът не носи само децата, а и показва на Вятъра накъде да духа.
И, че всеки сам заплита плетката на Живота Си.
Че Всичко извървява Пътя Си и после го окачват, за да разказва що е видяло и патило…, ако има кой да го чуе и разбере.
Че чановете и кочаните са тук, само овцете са мръднали някъде за малко.
Че Юнакът е изпил млякото и е хукнал към отсрещната поляна.
Че и Огнището има нужда от Слънце.
Че и кривото Дърво влиза в работа.
А Реката си тече ли, тече…
Само дето от време на време нещо се сърди. Та, когато си тръгнеш от
ще бъдеш пак Ти, но Ти и малко… отгоре! Иди в Ковачевица!
Не знам с какви техники, механики и електроники работят предметите край мен.
Не ща и да знам.
Да, има много предмети. Много, които не употребявам.
Когато електричеството спре през лятото се втурвам към терасата, за да запомня пламъкът на запалената свещ в пълния мрак.
Когато електричеството спре през зимата си мисля как ще гушна Кремена, за да не й е студено.
Дистанционни за включване на телевизорите нямам. Кремена ги изгриза отдавна, а с нови не съм се снабдила, защото толкова рядко включвам телевизора, че не са ми необходими.
В микровълновата не си правя сандвичи. Изобщо не си правя сандвичи, но това не е по темата.
Компютъра не го изключвам, така че…
Заяждам се, защото проклетията ми не се захранва с електричество.
„Вървял си един китаец и на пътя видял човек, който вадел вода от кладенец с въже и кофа. Попитал го: „Защо вадиш така водата? Има толкова мощни помпи.“ А другият отговорил: „Нека си има… Аз искам водата да мине през ръцете ми!“.
Не ми харесва филма… Взимам дистанционното и превключвам на друг канал…
По никое време огладнявам… Включвам микровълновата фурна, за да си направя сандвич…
Включвам компютъра…
Включвам климатика…
Включвам…
Включвам…
Включвам…
Едва ли си даваме сметка по колко пъти в денонощието посягаме към нещо, за да го „включим“. И почти е сигурно, че нямаме никаква представа как това „нещо“ действа. Е да…, нещо мъгляво ни се върти в главата…, но точно как действат предметите, с които сме заобиколени в нашето всекидневие не знаем. И неусетно сме се увъртолили с предмети, които действат под наша команда…
Ако сте в България сигурно е, че сте оставали изненадани в тъмнината, когато угасне електричеството и как изведнъж се усещате с вързани ръце.
Накъде в тъмното без десетките бутони и копчета ?
Обградили сме се с десетки помощници, без да осъзнаем как те са ни отдалечили от Живия Живот.
Та те питам : Какво ще направиш, ако в миг ти отнемат всички помощници-предмети, с които си се барикадирал?
„Всеки ден, във всяко отношение, положението се подобрява!“
Ето го и първото изречение … и за да е в крак с традицията… то не е мое… Някак по-лесно е да излезеш на поляната скрит зад някоя чужда думица… Ей, тъй … за кураж!
Питаш ме, за какво е тук „Куража“… Знам ли… Мъглата на белия лист/ екран така ме омотава, че трябва да премигна два три пъти, докато се сетя как се казвам.
А изречението е от книгата „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу… Прочетете остатъка от публикацията »
В този среднощен разговор се роди идеята за блога. Диалогът е доста дълъг, така че се допуска „диагонално“ четене. Ей така от дума на дума и стигнахме до тук.
Тя: Видях, че снощи си ми казал здрасти, но вече спяхТя: аха и после къде ще го водите? Той: И В СРЯДА, ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, ЛЕТИ ЗА БЕРЛИН Той: ВЕЧЕ БЕШЕ В БАНЯ, КАРЛОВСКО ..ДОБРЕ ПОЗНАТА ТИ Тя: толкова рано? Той: АМИ ТАКА СТАНА Тя: п.? Той: ТЯ Е ПРИ МАМА Тя: аха Той: АМИ НЕЩО С РЪКАТА НЕ СЕ ПОЧУВСТВА ДОБРЕ НЯКАКВИ РЕВМАТИЧНИ БОЛКИ Тя: не питам, нали знаеш Той: АМА АЗ СИ КАЗВАМ БЕЗ БОЙ Той:
Тя:
Здравей, който и да си! Добре дошъл в нашата недовършена къщичка!
Ние водим диалог, но само ти можеш да довършиш изречението!
